Учим днес, за да успеем утре!
тел: 0631/6-05-41; 6-06-01;
mail: info-300816@edu.mon.bg


СИМВОЛИ НА УЧИЛИЩЕТО



ПАТРОН

Димитър Благоев Николов - Дядото е български политик и философ. Роден е на 14 юни 1856 година в македонското село Загоричане, Костурско. Още в ранната си възраст Благоев проявява извънредна любознателност и интерес към учението. Майката забелязва тези качества на сина и въпреки трудния живот насърчава неговата жажда за просвета. Осем годишен, през 1864 година той постъпва в местното гръцко училище. По това време Загоричане е чисто българско село, но в него действа гръцко влияние. Това се отразява силно в училището.

През 1870 години, на 14 годишна възраст Димитър Благоев напуска Загоричане и се озовава в Цариград с надеждата да продължи учението си. Благой Николов има намерение обаче да го включи в борбата за препитание. Бащата налага своята воля. Понеже в неговия млекарски дюкян помага брат му и за него няма място баща му го праща да чиракува в обущарски занаят при един свой познат обущар – грък. Момчето започва да работи без пари като ученик, за да навлезе постепенно в занаята. След година бащата го премества в обущарницата на по-голям и заможен обущар, вече срещу заплащане. Тук Благоев прекарва още година без да се примири с бащината воля.

Завладян от жаждата за учение, година по-късно разбира, че има българско училище във Фенер и се записва. Директор е дядо Славейков.

През 1872 година става ученик в Цариград на народния поет и видния общественик и патриот Петко Славейков, който го взема веднага под своя закрила. По-това време е било практика радетелите за национално свестяване на българите да подпомагат бурните младежи, да ги подготвят за агитатори на националната идея.

Когато Славейсков се преместил в Одрин през 1874 година, за да открие и там българска гимназия, той повикал със себе си и някои от най-будните си ученици. Сред тях бил и Димитът Благоев. Твърде скоро обаче, интригите на гръцката патриаршия станали причина да бъде арестуван, а на скоро след това и неговите ученици се завръщат в Цариград (февруари, 1875 година).

Благодарение застъпничестово на Славейков и на Българската екзархия Благоев получава материална помощ от млекарския еснаф в Цариград, за да продължи образованието си в габровската гимназия. „През периода на габровското ми учение помня, че ме вълнуваха въпросите за целта на живота и на знанието, защото трябва да живеем, защо трябва да четем.”- казва Благоев.

Скоро след завръщането си в България Благоев започва да издава социалистическото списание „ Съвременний показател“. През 1886 написва брошурата „Нашите апостоли“, в която акцентира на демократичните и революционните възгледи на Любен Каравелов и Христо Ботев, като се противопоставя на опитите за фалшификация на същността на делото им. В следващите няколко години учителства в различни градове из страната, като е уволняван многократно заради възгледите си. През 1890 се установява във Велико Търново. Смята се, че по това време Благоев окончателно оформя у себе си своите възгледи и достига до идеята за създаване на партия на работническата класа.

Известен като организатор на социалистическото движение в България и създател на Българската социалдемократическа партия през 1891 г., в Пловдив той отива през 1894 г. заедно със съпругата си. В града е назначен за учител по български и руски език, преподава и история. За учебни цели издава различни помагала. Димитър Благоев създава там прочутото списание "Ново време" (1897-1920), в чиито първи годишнини широко е застъпена художествената литература - стихове публикуват Цанко Церковски, Димитър Полянов, Георги Кирков (1867-1919), Трифон Кунев (1880-1954), Иван Радославов, Йордан Йовков (1880-1937).

Тълкувател и полемист, Благоев прилага социологичния анализ при оценката на житейските и художествените факти, с което съществено обогатява панорамата на българските визии за света и духовността. Начетен и принципен критик, в споровете си той интригуващо отстоява линията на реалистичната и тенденциозната литература. Символите на училището са част от необходимото преосмисляне на училището не само като образователен център, но и като общност със специфичен училищен живот и традиции.